Константин беше момче на 25 години, което беше завършило казармата и поработваше тук там за жълти стотинки в един от кварталите на Пловдив. От близо 6 месец не бачкаше нищо., и използваше спестяванията си за да живее, които не биха никак много. Беше решил да направи това, за което бе мечтал и би искал да бъде и това, което вътрешно мислеше и вярваше, че трябва да бъде. Коцето се опита да живее , като другите хора, но вече бе сигурен, че това не му харесва и това не е неговият път. Дали пътя, който искаше да поеме бе неговия или отново не бе, това не бе ясно, но можеше да се изясни единствено, чрез опит.
какво не искаше Коцето:
Коцето не искаше да бачка по 8-10 часа на ден и да му седи шеф на главата.
Той не искаше да му мрънка жената след като се прибере от работа, за новите колекции които е видяла в магазина и желанието й да има поне част от тях. Не искаше и да чува, как Петров вадел по 5.000 на месец и купил на жена си джип Хонда. Коцето не искаше да се жени, да вдига сватби за по 3-4 бона, да дига гирултия и да впечатлява непознати хора, който се интересуват само от ядене и пиене без пари. Той не искаше да има 20 дни отпуска в годината, а да бачка 345.Това му се виждаше все едно 8 часа е в килията, след което надзирателите се смиляват над него и го пускат в домашен отпуск. Коцето смяташе, че човек който се е родил на този свят е длъжен да живее и да има време за себе си, а не да работи за нещо, за някого или за нищо. Нека допълним, че той не бе мързелив.Той работеше каквото намери, само и единствено за да успее да върже 2-та края, но той просто не бе мързелив, той бе различен от другите. Той имаше цел, мислеше за живота, като нещо ценно, мислеше за всеки един час живот, като нещо още по-ценно и смяташе, че този час, 2,5,8 не трябва да се губят в завода, в цеха, на строежа. Живота е много повече от това и не е даден за това. Така мислеше той, даже беше споделил със свой колеги, които казаха, ооо ясно ти си мързелив искаш сичко на готово. Не го разбрах, по-точно никой не го разбра, но всеки един вътрешно в себе си искаше да бъде така, както Коцето го описа. За него Поговорката - "Който не работи не трябва да яде" не бе вярна. Тя бе измислена от предприемачи и бизнесмени, собственици на компании, които по-този начин искаха да накарат всеки един човек да плаща за хляба си, който му се полага без да влага такива усилия, но всичко това бе измислено единствено за благоденствието на малцина и поробването на мнозина. Коцето мислеше така. Не бе ясно дали имаше и други, като него, но той искрено се надяваше, че има и някога ще се срещне с тях. .......................


............Следва продължение...........